умерил е

Речник на българския език

1. умерил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умерил е е производна форма на умеря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умерил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умерил е е производна форма на умеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).