умерила съм

Речник на българския език

1. умерила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

умерила съм е производна форма на умеря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. умерила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

умерила съм е производна форма на умеря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).