умалял

Речник на българския език

1. умалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умалял е производна форма на умаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

умалял е производна форма на умаля (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. умалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умалял е производна форма на умалея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. умалял — мин. деят. св. прич. м. р.

умалял е производна форма на умалея (мин. деят. св. прич. м. р.).