умалявал

Речник на българския език

1. умалявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умалявал е производна форма на умалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. умалявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

умалявал е производна форма на умалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. умалявал — мин. деят. св. прич. м. р.

умалявал е производна форма на умалявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. умалявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

умалявал е производна форма на умалявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).