уловяло

Речник на българския език

1. уловяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уловяло е производна форма на уловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уловяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уловяло е производна форма на уловя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).