уловели

Речник на българския език

1. уловели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уловели е производна форма на уловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уловели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уловели е производна форма на уловя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).