уличаваше

Речник на българския език

1. уличаваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

уличаваше е производна форма на уличавам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. уличаваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

уличаваше е производна форма на уличавам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).