уличавах

Речник на българския език

1. уличавах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

уличавах е производна форма на уличавам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. уличавах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

уличавах е производна форма на уличавам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).