уличавал е

Речник на българския език

1. уличавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уличавал е е производна форма на уличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уличавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уличавал е е производна форма на уличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уличавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уличавал е е производна форма на уличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).