уличавало си

Речник на българския език

1. уличавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уличавало си е производна форма на уличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. уличавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уличавало си е производна форма на уличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. уличавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уличавало си е производна форма на уличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).