улеснявало

Речник на българския език

1. улеснявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улеснявало е производна форма на улеснявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. улеснявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улеснявало е производна форма на улеснявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. улеснявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

улеснявало е производна форма на улеснявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. улеснявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

улеснявало е производна форма на улеснявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).