улеснявал

Речник на българския език

1. улеснявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улеснявал е производна форма на улеснявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. улеснявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

улеснявал е производна форма на улеснявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. улеснявал — мин. деят. св. прич. м. р.

улеснявал е производна форма на улеснявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. улеснявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

улеснявал е производна форма на улеснявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).