улавяло

Речник на българския език

1. улавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улавяло е производна форма на улавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. улавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

улавяло е производна форма на улавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. улавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

улавяло е производна форма на улавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. улавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

улавяло е производна форма на улавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).