укрил

Речник на българския език

1. укрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

укрил е производна форма на укрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. укрил — мин. деят. св. прич. м. р.

укрил е производна форма на укрия (мин. деят. св. прич. м. р.).