укрепявало

Речник на българския език

1. укрепявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укрепявало е производна форма на укрепявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. укрепявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

укрепявало е производна форма на укрепявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. укрепявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

укрепявало е производна форма на укрепявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. укрепявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

укрепявало е производна форма на укрепявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).