узурпирал си

Речник на българския език

1. узурпирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

узурпирал си е производна форма на узурпирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. узурпирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

узурпирал си е производна форма на узурпирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. узурпирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

узурпирал си е производна форма на узурпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).