узаконявало

Речник на българския език

1. узаконявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узаконявало е производна форма на узаконявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. узаконявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

узаконявало е производна форма на узаконявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. узаконявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

узаконявало е производна форма на узаконявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. узаконявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

узаконявало е производна форма на узаконявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).