узаконявал

Речник на българския език

1. узаконявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

узаконявал е производна форма на узаконявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. узаконявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

узаконявал е производна форма на узаконявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. узаконявал — мин. деят. св. прич. м. р.

узаконявал е производна форма на узаконявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. узаконявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

узаконявал е производна форма на узаконявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).