ужилил е

Речник на българския език

1. ужилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ужилил е е производна форма на ужиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ужилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ужилил е е производна форма на ужиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).