ужасило

Речник на българския език

1. ужасило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ужасило е производна форма на ужася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ужасило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ужасило е производна форма на ужася (мин. деят. св. прич. ср. р.).