уедрила

Речник на българския език

1. уедрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уедрила е производна форма на уедря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уедрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

уедрила е производна форма на уедря (мин. деят. св. прич. ж. р.).