уедрил

Речник на българския език

1. уедрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уедрил е производна форма на уедря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уедрил — мин. деят. св. прич. м. р.

уедрил е производна форма на уедря (мин. деят. св. прич. м. р.).