уеднаквил

Речник на българския език

1. уеднаквил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уеднаквил е производна форма на уеднаквя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уеднаквил — мин. деят. св. прич. м. р.

уеднаквил е производна форма на уеднаквя (мин. деят. св. прич. м. р.).