уеднаквели

Речник на българския език

1. уеднаквели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

уеднаквели е производна форма на уеднаквя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. уеднаквели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

уеднаквели е производна форма на уеднаквя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).