уединявало

Речник на българския език

1. уединявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уединявало е производна форма на уединявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уединявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уединявало е производна форма на уединявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. уединявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

уединявало е производна форма на уединявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. уединявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уединявало е производна форма на уединявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).