уединявал

Речник на българския език

1. уединявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уединявал е производна форма на уединявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уединявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уединявал е производна форма на уединявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уединявал — мин. деят. св. прич. м. р.

уединявал е производна форма на уединявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. уединявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

уединявал е производна форма на уединявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).