уединил е

Речник на българския език

1. уединил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уединил е е производна форма на уединя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уединил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уединил е е производна форма на уединя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).