уединило е

Речник на българския език

1. уединило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уединило е е производна форма на уединя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уединило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уединило е е производна форма на уединя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).