уединило

Речник на българския език

1. уединило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уединило е производна форма на уединя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уединило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уединило е производна форма на уединя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).