уединил

Речник на българския език

1. уединил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уединил е производна форма на уединя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уединил — мин. деят. св. прич. м. р.

уединил е производна форма на уединя се (мин. деят. св. прич. м. р.).