уедини

Речник на българския език

1. уедини — сег. вр., 3 л., ед. ч.

уедини е производна форма на уединя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. уедини — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

уедини е производна форма на уединя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. уедини — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

уедини е производна форма на уединя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. уедини — повелително наклонение, ед. ч.

уедини е производна форма на уединя се (повелително наклонение, ед. ч.).