удължил си

Речник на българския език

1. удължил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удължил си е производна форма на удължа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. удължил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удължил си е производна форма на удължа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).