удължил е

Речник на българския език

1. удължил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удължил е е производна форма на удължа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удължил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удължил е е производна форма на удължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).