удължавал

Речник на българския език

1. удължавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удължавал е производна форма на удължавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удължавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удължавал е производна форма на удължавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. удължавал — мин. деят. св. прич. м. р.

удължавал е производна форма на удължавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. удължавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

удължавал е производна форма на удължавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).