удушил е

Речник на българския език

1. удушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удушил е е производна форма на удуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удушил е е производна форма на удуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).