удушили

Речник на българския език

1. удушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

удушили е производна форма на удуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. удушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

удушили е производна форма на удуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).