удушвал си

Речник на българския език

1. удушвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удушвал си е производна форма на удушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. удушвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удушвал си е производна форма на удушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. удушвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удушвал си е производна форма на удушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).