удряха

Речник на българския език

1. удряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

удряха е производна форма на удрям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. удряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

удряха е производна форма на удрям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).