удостоявало съм

Речник на българския език

1. удостоявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

удостоявало съм е производна форма на удостоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. удостоявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

удостоявало съм е производна форма на удостоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. удостоявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

удостоявало съм е производна форма на удостоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).