удостоявало си

Речник на българския език

1. удостоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удостоявало си е производна форма на удостоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. удостоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удостоявало си е производна форма на удостоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. удостоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

удостоявало си е производна форма на удостоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).