удостоявало е

Речник на българския език

1. удостоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удостоявало е е производна форма на удостоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удостоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удостоявало е е производна форма на удостоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. удостоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удостоявало е е производна форма на удостоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).