удовлетворил си

Речник на българския език

1. удовлетворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удовлетворил си е производна форма на удовлетворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. удовлетворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

удовлетворил си е производна форма на удовлетворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).