удовлетворило

Речник на българския език

1. удовлетворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

удовлетворило е производна форма на удовлетворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. удовлетворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

удовлетворило е производна форма на удовлетворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).