удивяла

Речник на българския език

1. удивяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

удивяла е производна форма на удивя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. удивяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

удивяла е производна форма на удивя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).