удивял

Речник на българския език

1. удивял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удивял е производна форма на удивя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удивял — мин. деят. несв. прич. м. р.

удивял е производна форма на удивя (мин. деят. несв. прич. м. р.).