удивявах

Речник на българския език

1. удивявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

удивявах е производна форма на удивявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. удивявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

удивявах е производна форма на удивявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).