удесеторили

Речник на българския език

1. удесеторили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

удесеторили е производна форма на удесеторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. удесеторили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

удесеторили е производна форма на удесеторя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).