удебелил е

Речник на българския език

1. удебелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удебелил е е производна форма на удебеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удебелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удебелил е е производна форма на удебеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).