ударили

Речник на българския език

1. ударили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ударили е производна форма на ударя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ударили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ударили е производна форма на ударя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).