ударел

Речник на българския език

1. ударел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ударел е производна форма на ударя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ударел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ударел е производна форма на ударя (мин. деят. несв. прич. м. р.).